Разпятието. Този горчив петък ме разтерза със запрета да не се работи.
Какво може да символизира в индивидуалния живот на всеки Разпятието. Как да го поставиш така, че да разбереш смисъла, който хилядолетията са пренесли до днес и ще пребъдат след нас...
Когато си открил мястото си във вибриращата вселена, започнал си да трептиш все повече в синхрон с нея, постигайки изразяването на собственото си съществуване, когато си приел тленността и спокойствието от възрастта и разбрал мимолетността на водовъртежа на събитията...
И изведнъж – не работѝ
И проумяваш промисъла и наказанието в един ден.
Да престанеш да бъдеш себе си. Твоята лична жертва.
Само ден, за да се пречистиш, освободиш и затрептиш отново в синхрон с вселената, като една невидимо малка, но важна частица в грандиозна мелодия...
Но само, когато си извървял пътя до тук...
Някой би казал, че не малко път си извървял, за да стигнеш до този крайъгълен камък. Но пътят едва сега е в началото и именно това е интересното, и вълнуващото, и безстрашното, болезненото, и спасяващото...
Всъщност, всичко е любов! Нищо повече.
Като парче козунак.
Като детско спящо лице.
Като мъркане на отпуснат котарак.
Като кротка усмивка на любимия.
И бляскавите очи на родител.
***
И прибави лъжичка спокойствие, щипка непукизъм, килограм отдаденост на момента и кофичка любов и козунакът набухна, както никога досега. Съставките спокойствие и непукизъм бяха придобити с живота, отдадеността е връщане към детството, любовта...
Любовта идва с последните и почивката... След разпятието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар