Може би още тогава подсъзнанието ми е знаело повече от съзнателната ми част, а днес след като за пореден път ме е тормози въпрос, който честичко ме навестява от 2 години, изведнъж прозирам нов елемент от истината.
Търпението се препоръчва навсякъде като положително качество. Особено в динамичното ежедневие на жителите на мегаполисити като начин да се справят със стреса.
И действително търпението като огледална страна на нервниченето е прекрасно състояние. Търпението като способност да контролираш себе си, въпреки хаоса на околния свят и независищите от теб обстоятелства, е жизненоважна философия...
Търпението има и своята негативна страна. Страна, която не може да бъде отниманата и пренебрегната. Когато оставаш пасивен и просто чакащ да се променят нещата, търпението се превръща в оправдание за липсата на кураж и дързост да проявиш способност да си властелин на собствения си живот и желания. Търпението в този смисъл не може да се определи като безразличие, но особено много му пасва една друга думичка – бездействие...
Търпението обаче има и своята трета страна. Тук търпението е от комплексна величина. Зависи в каква насока го прояваш, доколко си замесен самия ти и доколко касае участието на други хора.
Да, търпението следва да проявяваме към околните спрямо нас и общите ни дейности. Да проявяваме дори спрямо собствените си умения, които няма как да придобием изведнъж, а ни е необходимо време за упражнения и усъвършенстване.
Търпението ни е необходимо, за да постигаме релакс, изпадаме в състояние на медитация, благодарение на които възстановяваме наранената си и изморена душа от съпротивлението при срещата с външните сили и оставаме годни за нови приключения...
При прилагането на търпение в неговата положителна страна, т.е. когато не се съкрущаваме под въздействието на стреса, неприятните събития, затрудненията и проблемите, когато не просто чакаме, а между другото планираме излизане от неприятната за нас ситуация, действаме и вършим куп други задачи, без които животът ни не би изглеждал пъстроцветен, дори и при този вариант носи риск... Търпението, когато продължи твърде дълго, изпива, отнема чувствата ти, преставаме да ги изпитваме, обезличаваме се... Да не изпитваш удоволствие от живота, това е цената, която плащаме за търпението, проявено в грешна насока, тогава когато сме запазили способността си да бъдем ротор в живота си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар