Социализъм определено е оставил дълбока дамга. И желязого е било далеч по-нажежено и тежко. Сякаш се е вкаменил в сградите, приличащи на бункери, които придобиват още по-гротески вид от опитите за художествено оформление в стайл на опиянения беден народен човек...
Капитализмът е прорастнал, но като бурен, оставен на продължителна радиация, който с причудливите си форми придава космичен сблъсък на липсващо минало...
Без да има сблъсък.
И някак под тази повърхност изненадващо се сблъскващ с топли сини очи на жени, които независимо от възрастта, скачат като кошути, готови да обгръжват и дават топлина. А мъжете?! Мъжете се като камъните по дъното на бистра река - едните статични и безмълвни, по немски дистанцирани и с прокудени души; в други намираш как женското начало тежи, въпреки мъжката форма, прегърбени, с хлътнали рамене, въпреки едра осанка и недоволство като на разглезена руска баба; трети похотливо впиват очи в лицето и устните ни без капчица свян с освободено от чаша бира виличие на все още в разцвета си мъжко тяло; четвърти са просто притиснати от ежедневния стрес, трансформирал се в неприветлива маска и нервно изтантонване на непонятни дори за немец слова...
Ангелчетата на немците са много дебели. Не бих казала пухкави, защо всичките, които видях бяха от камък, а единственият жив ангел, който срещнаха очите ни, бе малка тъмнокоса сервитьорка с лице, все още подчинено на невиността, с която само Господ може да говори с децата. С някои деца...
За мен Берлин бе границата.
Която ми даде съня, края на кърменето и съответно бебешкия период на мечтата ми, и преценката, от която да извадя личното от служебното, вклинили се като разпаднали елементи на разпукала се руска матрьошка, в която не е ясно, коя в коя фигура влиза.
Всяка граница е ново начало. Или само линия в собственото ти ин и ян...
Няма коментари:
Публикуване на коментар