бях е загубила нея
танцьорката.
прероди се в стихия,
облечена в жълто,
танцуваше страстно своето диво фламенко.
после падна ранена,
превърна танца си страстен
в агония тежка на черния лебед.
протяга ръце,
мойта танцьорка,
отново се ражда,
през огън и плам,
през вода и надежда,
да докосне небето със свойте крила
в полет дълбок на забрава и мисъл една
да лети.
не
да танцува
своя
фин танц
на прима балерина
от стар класически руски балет...
Няма коментари:
Публикуване на коментар