омръзна ми да нося черно зарад теб.
омръзна ми да ме обгръща мрака.
да паля свещи в слънчев ден и плача
затворена във твойта клетка.
нима не си видяла слънцето
как къпе се в косите ти.
нима не си видяла как денят
играе с блясъци в очите ти.
Защо те тегли към нощта
Когато умът ти за игра бленува
Защо се спираш в крачка и замираш
Прехапваш сочни устни…
Застиваш.
Заставена забравена от себе си
Проклеваш от чуждите несгодите
Застинала във липсата на прошка към другите…
Убий, убий я другата във себе си
И тичай
Да целуваш вятъра
И никога глава назад не връщай
към черната тъма...
Няма коментари:
Публикуване на коментар