За уроците от страданието

Има хора, които никога няма да разберат какво си направил за тях. За да познаеш хората, не е необходимо да боравиш с факти. Сърцето ти ще познае приятеля, този, с когото спонтанно можеш да обмениш думи на радост или страдание.
Невинаги този процес е двупосочен. И тогава единият страда, вероятно и другият, по свой си начин. Ала, страданието е предверието, предверието и на Ада, и на Рая, нали?!
Прави за другия това, което смяташ, че е добре за него, без да залагаш цена от себе си, защото никой не се нуждае от жертви и на всекиму е поверена ролята да отговаря преди всичко за себе си... Прави каквото смяташ за нужно и е по възможностите ти и продължавай напред по пътя си.
Много хора по пътя ти ще се попилеят във вселената, шепа ще останат с теб да те обичат. Самотният човек не е този, който се радва на малка компания, а този, който няма какво да си спомни...
Има трудни моменти по този път. Понякога отчайващи, понякога разочароващи... Но точно в тях идва осъзнаването, че никой никому нищо не дължи на този свят. Този, който е отлетял от теб, неразбрал стореното му добро, има своята собствена призма за измерване. То, понякога е правилни, друг път - не, понякога призмата е празна, защото не на разума и логиката принадлежат връзките, а на онзи емоционален интелект, който носим в себе си. Неговото обучение не се формира от познанието на факти и способностите на паметта...
Не страдай за отишъл си човек, неговото ниво е друго. Пожелай с Бога да върви по своя път и бъди отворен, бъди отворен към онези, които ще ти помогнат да бъдеш просто себе си и онези, които биха ти съдействали по неведоми пътища сам да израснеш и откриеш блаженство за себе си и ближните ти.



Понякога си мисля, че не случай има фонетично съвпадение на името ми с онзи прекрасен персийски поет и по някакъв начин нося частица от душата му в мен... Харесва ми. Познавам тази душа някъде от моите първи години на осъзнаване...