Лошите събития

Лошите събития в живота ни или могат да ни завлекат на дъното или да ни изстрелят като трамплин нагоре.

Има лоши събития, които почти буквално могат да те убият - и те са свързани с най-честите причини за депресия, които науката познава: смърт на близък, развод, загуба на работа.

Не бих искала да коментирам рецепта срещу лошия ефект на лошото събитие - нямам. Лично при мен съпротивата ми срещу лошото и желанието ми все пак за живот са надделявали и, по-скоро късно, съм излизала от свлачището на душевната болка, която реално съм потискала до степен да не съзнавам, че я нося. Всъщност, най-погрешната стратегия - да не съзнаваш, че не си преодолял болката, защото тя действа коварно и подмолно и руши здравето ти, освен че рефлектира върху връзките ти с хората, самочувствието ти, самооценката ти, изборите, които правиш.

Защото докато сме живи единственото най-сигурно нещо, на което имаме право, е да живеем. И да обичаме.

Споменах обич. Да, не бива да пренебрегваме влиянието ѝ, защото в моите случаи е имало кого да обичам и това са били зависими от мен души. Това ме е държало. И спасило. Но не мога да кажа, че не съм платила и цена, все още не съм наясно с размера ѝ, но със сигурност има такава и тя засята и най-свидното ти.

За съжаление, в преодоляването на болката съм била сама. Децата не могат да те бъдат патерица, и не трябва. Те могат да задържат искрата в теб, но това става повече зарадия самия теб, не толкова заради тях - децата са приемници на обич и въпреки че нищо не заменя ласките от две малки топли ръчички в тях не се съдържа силата, която да те изправи на крака, ако не я носиш в себе си.

Децата не са таблетка. Те свикват със сивия ти образ и започват да те възприемат като човек сянка, затова процесът на възстановяване от лошото събитие трябва да стане в нормален срок.

Ролята на близките е важна. Но тук е и най-големият капан - от прочетеното по темата и разговори с психолози вероятността близките повече да те завлекат надолу в бездната е реална, отколкото да ти подадат ръка, за да се стабилизираш по-бързо.

Има и друг случай, когато лошото събитие засяга семейството и близките ти. Тогава лошото събитие се вклинява във връзките ви и може да ги прекъсне, защото не всеки е еднакво устойчив и всички едновременно в по-голяма степен страдате. Няма как да търсиш подкрепа от болно сърце. А лично аз очевидно не бях толкова силна, за да изиграя ролята на сплав срещу болката и съхранение на връзките. Когато всички в семейството страдат от болка, е много много трудно да изведеш кораба от бурята...

Тук положителна роля могат да имат незасегнатите близки, за да задържат и предат огънчето, което от един на друг да стигне до другите. Но хората не са толкова грамотни относно болката, нито са толкова предани, обичащи или лоялни, или просто състрадателни.

В повечето случаи се намират лесни решения, които дават свобода поединично. Не знам как се справят силните семейства - в живота си не съм имала подобен пример, освен на една приятелка, която бих поканила на чаша вино, за да ми разкаже това, което е останало скрито за очите.

Надолу могат да те завлекат дори и лошите събития от по-малък калибър. Не защото ще се предадеш на първото, а защото то може да е хронично проявяващо се и най-вече защото в живота си играем много роли и в различните направления ни се случват комплекси от събития. Нямаме гаранция, че като в едно направление има проблем, то по другите случващото ще минава безоблачно - животът не е такъв. 

Тук от значение е колко бързо решаваме проблема, но той невинаги зависи само от нас и понякога е свързан с решение за загуба или напротив, за недопускане на загуба и трябва да се бориш за благото на семейството, себе си или друга важна цел.

През годините отхвърляш подобни проблеми, научаваш се да ги решаваш бързо, извеждаш опит от грешките и пропуските си. Но времето върви. И несъмнено стигаш до периоди, в които си даваш сметка, че тези битки са те уморили. Да, има риск лошите събития макар и не от толкова голям калибар в един момент да те завлекат.

Тук моето хапче е любов или обич, както искате го наречете или кой с каквото разполага. Лошото е, че съвремието ни е бедно откъм тях и повечето хора реално са самотници. Тук обичта на детето не помага, нито сладкия лай на кучето, нито мъркането на гальовна писана... Трябва ти сродна душа, в която просто да можеш да се приютиш през нощта, за да можеш на другия ден отново да стъпиш стабилно на земята.

И тук, дойде моята идея за книга - Боже, имам толкова идеи за книги - която да назова Къща за птици - не Къща, Приют за птици трябва да я назова... Толкова съм уморена, че на една крачка от най-съкровената си мечта нямам сили да започна да пиша...

Не ми трябва патерица. Трябва ми цвят.

Лошите събития отнемат цвета...

П.С. Един съвет ще ви дам, който насочвам сто пъти към себе си, в такива периоди на изхабяване се пазете от токсични хора за вас. Трябва да намерите сили да ги разпознаете и още повече да се откъснете от тях. Адски трудно е, но трябва.

И второ, почивайте. Почивайте. И пак почивайте. При мен тази задача е много трудна, Слава Богу че съм издръжлива и работоспособна, но в есента на живота ни имаме още повече право на глъдки живот, нали!

И, забравих да отбележа кога лошите събития се превръщат в трамплин. Излетяла е мисълта - не помня материалния образ на посланието, но той също като вярна птица отново ще кацне на работо ми и ще споделя. Освен ако не го знаете вече... ;)