Вкъщи е тихо
Сърцето ми тихичко плаче
Не го бях чула
В бързината на делника
И суетата по другите.
Вкъщи е тихо
Сърцето ми е затихнало
Чака?!
Едва ли.
Умори се да чака
Отдавна.
Душата ми
Вяло прегърна сърцето
Тялото се оказва само
В остаряването.
Когато наближава прага
Към другия живот,
Можеш само да изпитваш копнеж
По загубеното в този.
И въпреки това
Нещо в мен
Тихичко шепти...
Обади ми се :)
Няма коментари:
Публикуване на коментар