Нещо стиска гърлото ми.
Не знам какво е.
Или може би не знам кое от всичко е.
Тъкмо се зарадвах, че мозъкът ми намери път към заглавие и Духът се заигра с идеята.
Заглеждам се в небето на Ван Гог
И искам да му се отдам
Така, както аз мога да пътувам в
неговото небе.
Вътрешно съм намерила решение,
Но не знам осъществимо ли е.
Аз нося нещо от Йоана Рилския,
Знам, че ще се справя.
Трябва само да облека пещерата му
в съвременна форма
за отглеждане на гении...
Вече не ме е страх
да вървя
една -
едно е моето число!
Търся си пещера
с голяма скална веранда,
побираща село...
☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар