Сине мой,
Ти, който денем тичаш със вятъра,
Който знае какво е безкрайната синева
Във очите на другите.
Ти, който нощем все още се гушиш
Като шепа душа във гнездо,
На който не му омръзна да целува дланта ми...
Сине мой,
Един ден ще прозреш,
Че е достатъчно само да имаш това
Друг до себе си
И не ще ти е нужно
Да гониш в небето
Евтини хвърчила...
Няма коментари:
Публикуване на коментар