Изхабих го.
Разнесоха го ветровете.
Посипа се като пясък пред предстоящ циклон...
Някак вените ми се измориха
И артериите не са така пластични
Поели са пътека, за която не съм мислила
И странното е, че чувствам утеха...
Но не е време.
Още не е време.
Сърцето ми бързо се намира.
Очите ми не спират да търсят светлината
А нозете ми топлото, за да усещат движението на кръвта
Мускулите ми вървят 3 метра напред
А душата ми - тази пакостница -
Пак се оглежда къде да се засъди...
Преди да си отидеш от този свят
Трябва да си подържал нечие сърце
И твоето да са държали така
Заиграла се е.
Не се предава.
Пълни сърцето ми с палавост
С усмивка устните ми
Поемам дълбоко въздух
И усещам че дишам...
*грешката е вярна!
Няма коментари:
Публикуване на коментар