Дали ненужен беше,
а беше нужен.
Неусетил обич,
а всъщност обичан.
Така и не разбрах,
какво не достигаше.
Можеше да бъда дете,
Което е издигано на ръце,
Да те пленява с гласа си
И дава ти смях.
От какво се изплаши
Аз не се изморих да очаквам да ти дам ласка.
Прости, също като теб
Понякога не умея да говоря
И бива ме повече да мълча,
Но в мълчанието, татко, порастваме знам,
В него
Любовта е голяма!
Не бях подготвена за този вариант. Страхувах се да те загубя, без да мога да те видя за последно. Животът ми представи друга версия. Не знам коя от двете е по-жестока.
Няма коментари:
Публикуване на коментар