Летя

Знаеш ли какво се случва в душата ми?

Не, не знаеш, и как би могъл дори и да предположиш - 

ти не се интересуваш от мен.

Знаеш ли как стихията в мен

едновременно се е кротнала, дълбоко жалее и вие като побесняла вълчица?

Образът ми далеч не е прост,

А сложността му дори и аз не успявам да проумея.

Знам, че с цел е по-лесно,

Знам, че със знание е по-спокойно,

Знам, че действието спасява.

Но, Бога ми, те са за толкова кратко,

За толкова кратко...

Опитват се някакви битови неволи да ме засипят,

Много работа да ме изтърбуши,

Невдигнати телефони да ме обезсърчат,

Измислени граници да ме фрустрират...

Но знаеш ли,

Може би спирам да се ядосвам за глупости,

Може би просто наистина остарявам

Може би просто душата ми прави първа стъпка към безвремието...

Мисля, че събрах твърде много тъга.

Все още обичам.

Много.

Това ме държи.

Нямам ли го,

Е край.

Летя!