Около деня, в който си отиде баща ми дори часът на лаптопа ми беше изостанал с половин час... Необяснимо, неясно за мен как...
Следващия път, когато запобнат да спират така осезаемо часовници - ще се замисля. Със сигурност ще изтръпна. Положителното е, че може би има шанс да хванеш нещата в началото от времето на първите знаци...
Сега го отдавах на лошо качество на батериите. Това е реалистичният аргумент.
Когато не познаваме, друго, а съм далеч от мисълта, че човекът знае всичко за този физически свят...
Две години сякаш бях обсебена - въпреки че за мен темата не е нова - от порочния цикъл на насилието при личността, без да има реален фактор за това. Да, стрес има, емоционално и вербално насилие - среща се, но и не за да оправдае натрапчевита обсесивна мисъл за насилие.
Следващия път ще се замисля.
Макар че се моля на Господ и в двата пъти, особено втория, следващ случай да няма!
Никога не бива да забравяме да обследваме.
Кръвните връзки.
Връзките с близки.
Емоционалните връзки.
Няма гаранция, че ще видим проблем - напротив, той ще е закопан. Никой, дори и най-близкият ти няма да позволи да се докоснеш до болката му, вината и срама му, които последните са вкрайна сметка глупости, ако няма вреда върху живо същество.
Трябваше ли ми още тежест в този живот?! Не, със сигурност. Отдавна ми стига.
Трябва ли да се припознавам с нея?
Най-лошото е да бъдеш въвлечен в чужд порочен цикъл. Това е задачата ни.
Оттеглянето може да се обясни като пасивност, малодушие, слабохарактерност - има го. Но всяко действие трябва да е добре обмислено относно следствията и ефектите върху нас, близките ни, противниците, ползата, загубата и вредата.
Вчера Лилит ме беше обладала.
Лилит обаче е сама.
Тя е борец, но и малко демон.
Отхвърлена.
В никакъв случай не съм Ева, но и в Лилит не се припознавам.
Асертивна съм.
Пълна лисица ;)
Вероятно само в кожуха...
Предпочитам конструкцията
(въпреки че съм недодялана понякога в комуникацията).
Предстои ми болезнен рязък скок порастване...
Ако заспират часовниците у дома ви, огледайте се, не отлагайте, обадете се на всичките си близки, докоснете ги!
В момента у дома се чупят чаши - а у нас това се случваше рядко, за година-две я има една да се счупи, я не, а сега почти сами падат...
Говорим си...
Няма коментари:
Публикуване на коментар