Отворих черната папка. От лятото на моите 18.
И разбрах, че повече не може така.
Това, което носиш в себе си, не можеш да го изгубиш.
И да заровиш в изкоп и покриеш с камънаци,
И да го покрият буренаци,
То бавно и постепенно като цвете в асфалта
Ще избие и ще намери своя път
Стига да е топлото семе,
Което носиш до сърцето си.
Трябва да сложа короната.
Все още не знам как,
Но всичко крещи в мен и кърши костите ми до костния мозък.
Кое да жертвам
Себе си жив не можеш да погребеш,
а и не трябва.
Време ми е да се уча на надежда.
Достигнала съм петия елемент...
"Твоите книги имат дух, имат и тяло. Но не носят душа. Душата е тази, която се помни. Фактите избледняват, хартията пожълтява, книгите се покриват с прах. Но сред етажерките в библиотеката винаги намираш за миг книгата, която носи душа..." Из #"Разговори с теб"
Няма коментари:
Публикуване на коментар