Никога не забравяй, че колкото и да определяш правилата, да държиш на дистанция или обратното, моята дума е последната. Моята дума е последната в това дали съм съгласна да играя играта или пък не, да я продължа или ще реша да прелистя страницата, да затворя книгата. Затова не злоупотребявай с доверието ми, радвай се на миговете с мен или просто постъпи достойно и ме пусни.
Виждам те добре. Виждам те по-добре, отколкото искам. Лошото или доброто е, че идват години, когато времето е най-скъпото нещо, което ти принадлежи и жадно измерваш. Трудно би заменил стойността му за нещо с по-ниска. Доброто или лошото е, че в един момент любовта ти към себе си изгрява над другата, или просто втората се смалява, за да можеш да се усетиш напълно.
Следя се. Запълних тъгата с телевизия, от която бягах години. Но образите понякога те успокояват. Случайно намираш нов интерес и разбираш, че си жив. Хващаш се, че спиш на обратното, за да избегнеш да виждаш предмет, чрез който го виждаш. Улавяш се, че си започнал дори да си поставяш нови цели, да планираш отдавна отлагани други...
Преглътнал си достатъчно пъти. Преглъщаш за предпоследен. Трудно е. При последния всичко е толкоз решено, и жалко, и ясно, остава само епилогът.
Силен камък е аметистът. Сякаш баба ми го бутна в ръцете. Откога се каня да го сложа. Винаги ти показва истината, лекува главоболието ти, отрезвява те, помага ти да овладееш емоциите си, да спреш гнева си, да дадеш съотвестваща стойност. Никога няма да се откажа от аметиста - той е моят камък.
Вероятно трябва да ти благодаря, че ме вмести в календара си, между другите. Няма как. Бих ти благодарила за друго. Когато осъзнаеш цената му, ако все още те помня, едва тогава бих благодарила за отделеното време да бъдеш с мен. Сега се опитвам да не мразя себе си, че те влачих толкова време, че въобще се поддадох след толкова ясната преценка за теб още в началото. Е, поне ще знам - потвърдих, преценките ми са болезнено верни, и всичко си има цена.
Сега те изтривам. Изтрих те отвсякъде.
Човек може да съхранява само добрите си спомени, другите не си заслужават невроните.
Утре едва ли ще те помня.
Няма коментари:
Публикуване на коментар