Вече не се плаша да те изгубя.
Нека бъде!
Сякаш пък някога е било да си до мен?!
Нямам те, както те нямах и досега,
Произведението е само самоизмама.
Връщам себе си в комфорта на моето тяло,
страхът като емоция ми убягва -
Този, който има стойност в живота ти,
Няма как да изпусне нишката към ръката ти.
Дързостта да си тръгнеш оттам,
където копнежът по твоето топло го няма,
Дава криле
И едновременно заземяване.
Чувстваш се жаден и напълно свободен,
С тази разлика, че огънят и водата си ти!
Няма коментари:
Публикуване на коментар