В един момент строфите ще спрат.
Ще затворя вратата притаила отдълго дъх.
Няма да има въздишка,
Ще е за последен път,
в който няма да се обърна назад.
В един момент вратата ще бъде глухо затворена
Ще забравя твоето име
Ще забравя гласа ти
И твоите сини очи
Ще забравя пътя до дома ти
И името ти ще потъне в указателя
На телефона,
По който и без това няма какво да си кажем.
Някой ден сърцето ми ще затвори врата
Ще се капсулова
Ще стане стотици хиляди пъти по-тежко
Но пак ще носи крила
С които ще мога себе си да прегърна...
Безпаметно теб оставило те зад гърба си
Няма коментари:
Публикуване на коментар