Снежанка

Душата ми е замръзнала.

Хванала е скреж точно, както железен прах върху магнит.

Виждам се сякаш все още дишаща под бързо замръзващ лед на езеро.

В цвят.

Само водата е синя.

Всичко останало - бяло,

И косата ми черна

Също като на Снежанка.

Очите на Снежанка са сини

И те гледат право в зениците

Светлината в тях не помръква

Дори когато водата я дърпа надолу.

Усните ѝ са ѝ алени,

Като кръвта, която тече в сърцето ѝ

Чиста,

Без примеси.

Снежанка е жертва

Преди всичко на себе си

Защото снегът не търпи като нея мръсотия

и Тя не би могла да е друга.

Снежанка обаче всеки път оживява -

Не само снегът ѝ е приятел,

Но и водата,

Студът,

Макар че тя би предпочела да си говори с елени

в Зелена гора,

Да дава трохи на кошути

И да обкичва главата си с венци от цветя.

Вероятно би искала да милва лисици, катерици и зайци...

Едва ли би ѝ харесало да живее при 7 джуджета - 

твърде много чинии за миене са,

Но би се приютила при тях

Докато косата ѝ отново порасте

И може със нея да завива принца 

:)