С Богом

Не, не съм спряла да мисля за писането.

И все още душата ми реди думи, след думи...

Но сега това, което най-много обичам, ми създава проблеми.

Прав е онзи, който казва, че това, което най-много обичаш, накрая те убива.

Освен, ако не му позволиш, разбира се, дори с цената обичта да не си личи толкова :)

Тази нощ сънувах баща си.

Точно, когато след 20 години, отново се събираме да си спомним сестра ми, тримата души, в които зее яма от липсата ѝ.

Странно се сплетоха сестра ми и баща ми...

Тя беше родена на тази земя на 19 май, прибра баща ми на 17 май.

Същият, който я отритна най-жестоко, макар никой да не си даде сметка затова, но за това се разболяваш безнадеждно.

Той сега ме навести - след повече от година и половина в съня ми, за разлика от нея преди...

Беше слънчев сън, ранна топла и жълта есен, в която идваше към мен ведър с усмивка, какъвто не го помня...

Смъртта не трябва да събира хората, животът трябва да ги събира и държи заедно!

И най-добре, усмихнати!

Светло да ви е и на двамата!

А аз имам право поне за миг да изградя едно друго измерение, в което присъствате до децата ми в тази есенна топла градина!