Толкова много птици
минаха през ума ми,
че се превърнах
в обширно поле,
осеяно с жито и ситен синчец.
Толкова много птици
минаха през душата ми,
че тя се изроди в дълбоко небе,
синьо, осеяно с малко бели облаци.
Толкова много птици седяха на скута ми,
че тялото ми заприлича
на скала и гнездо едновременно.
В толкова много птици
се впиваха очите ми,
но се събуждах жадна,
напомняйки си,
че и аз мога да летя.
Толкова мното птици
Не ме припознаха за своята.
В толкова много птици
Не видях светлината,
Която да ме накара,
Да се насоча на юг
или се издигна високо в небето.
Толкова много птици
Все прелетни.
Има птици, които са ято,
Други по двойки летят,
Трети остават орлици,
докато зимуват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар