Рано или късно,
ще ти отворя вратата,
ще затая дъх на прага
в онази рокля в цикламено розово,
което днес наричаме фуксия.
Тогава въздухът е прегръдка,
картината е слънчева,
обляна в цвят на топло дърво отвътре
Този път ти няма да бягаш по стълбите,
Нито пък аз ще се вслушвам във нищото...
Този път чувам стъпките ти по стълбището
И дори те виждам
Как се изкачваш към мен
Знаейки че
Моят дом
Е и твоят пристан.
Няма нужда от думи,
Ти си във синьо!
Няма коментари:
Публикуване на коментар