Вече знам защо не искам да спя. Подсъзнието ми се грижи да нямам спомени. Денят и нощта отдавна са се слели и превърнали в едно, без дори да имам негативите, които се изпитват наяве при липса на сън.
Състоянието не е нито будно, нито спящо, прилича на някакъв продължителен годишен сумрак, далеч от слънцето. Съзнавам го, както и съзнавам, че заради съпротивата на душата ми да приеме и да остави битието ми да нанесе белег върху гръбначния ми стълб, организмът ми не може да се изчисти и възстанови от страничните ефекти на функционирането си.
Затова, ако съм будна, отговорът е високо кръвно сега и залагане на повишен риск от инсулт.
Ако съм полусънна, дори и в порядък на седмици закъснение, ме преследва призракът на сърдечната болка и риск от инфаркт някога там в бъдещето.
Иска ми се да съм пеперуда, която да може със замахване на крилото да реши проблема, но битието е отредило на пеперудите живот от няколко дни и липса на сила, докато светът се изгражда от мравките и руши от невеж мравояд.
Хубавото е, че макар родено от гъсеница, тялото на пеперудата наподобява това на мравката и се надявам, че някой ден ще получа най-сполучливия хибрид, даващ живот, мед и пита едновременно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар