Знаете ли кога започва раздялата? Можете ли да маркирате проявленията, които са я загатвали, предполагали?
За раздялата между двама души е лесно сякаш да разплетеш възела: погледите, закъсненията, комуникацията, липсата на такава... има десетки признаци, по които можем да уловим различното от вчера или онзи ден в поведението на човека.
Можем да добавим и малко повече: несъвпаденията, неволните лъжи, разкодирането на скритите емоции в мимиката на лицето и позата на тялото... Последните две не са хич лесна работа и си изискват професионален обучителен курс. Лично, бих го повторила ;)
Но сега думата ми е за друга раздяла - тази, която разклаща изградени основи. В нея нещата не стават изведнъж...
Преди много-много години след сън след като със семейството, от което произхождам, се бяхме преместили в дългоочаквано по-голямо жилище, споделих на бащ.а си, че често сънувам, че съм в предишния ни дом. Тогава той каза - едно от малкото пет неща, които ми е казал в този живот, но са били точни - ех, Татко, Татко! - вероятно ти липсва нещо, което си имала там...
От дистанция на времето, многократно мога да кажа, че ще тогава, вероятно 4-5 години преди първите явни признаци на разпад на моето семейство, сънят ми е сигнализирал за случващото се.
Само да уточня, че не се отнасям към съня като някакъв външен пратеник на информация и пр., тук много повече, го разглеждам като продукт на собствения, но спящ, интелект.
Подсъзнанието ми реално бе декларирало - има загуба на дом.
Вече изградила един дом като пораснал човек, прехвърлящ семейството си в отделно жилище един път и за кратко втори път, изпитах страстно вкопчване в предмети от дома/семейството, в които съм израснала.
За мен от жизнено важно значение се окажа да имам гоблена картина на красиво момиче висял години над леглото ми, стъкления сервиз, в който майка ни сервираш храна и който беше в миналото така различен от познатия груб порцелан, големите супени лъжици от баба, с които така лесно бе да ядеш супа като дете, порцелановия сервиз с розови цветчета, в който мама ни сипваше години наред храна, книгите на татко от библиотека Галактика, с които израснах... Не са много нещата, нито големи, нито буквално скъпи, разбира се сантиментално - много. Сантиментът носи история, съдържание, положителни чувства. Намирам го за красиво душевно явление. Но тогава аз се вкопчвах с болезненост, като на основа, на която да се държа изправена. Без да го съзнавам тогава. Отдавах го на това, че де факто загубих материалната форма на бащиното ми огнище - днес не мога да се върна никъде на място, където може да бъде наречено роден дом (освен отчасти дома ми в момента!)
Но не е само това!
Подсъзнанието ми тогава е декларирало пропукването в собствения ми дом!
П.С.
Ще ги познаете тези хора, загубили твърда основа под краката си... Понякога фактите трябва да се приемат, за да можеш да продължиш да градиш напред. И да знаете, в пропукана къща, дете не се ражда! (в смисъл Бог не го праща)
Няма коментари:
Публикуване на коментар