Триъгълник

Той седеше пред нея. Столът му беше точно срещу нейния. И двамата бяха заели една позиция. Облегнати. С леко разтворени колене.
Той пушеше. Бавно устните му се впиваха в цигарения филтър и изтегляха, сякаш цялото ѝ същество през него.
А изглеждаше толкова непоречен. Младостта му беше осквернително дръзка и именно това я балансираше да усеща твърдината на седалката под себе си.
Гледаха се. Не, буквално се изпиваха. Но в очите им не се четеше страст. А нещо по-дълбока. Толкова че да потънеш и да се удавиш с удоволствие.
Погледът му се отмести някъде над нея.
Тя стана и застана пред него. Той не откъсваше поглед от траекторията, която бяха поели очите му преди малко.
Тя се наведе. Почти докосваше страната му със своята страна. Сякаш косъмчетата по лицето ѝ се наелектризираха. Долепи устни на сантиметър от него. Разтвори устни. И пое димът от цигарата му, който той издишваше.
Той я уважаваше. Нещо повече. Той я обожаваше. И всяка фибри в тялото му говореше, че ѝ принадлежи.
Погалиха се.
Тя с цялата майчинска обич, която можеше да изтръгне от бездетното си тяло.
Той с цялата нежност, която можеше да събере в този момент от света.
Тя се изправи. Като се изравни с облегалката на стола се обърна.
Знаеше, че дори и галейки я той не бе свел поглед и не бе променил пътя на зениците пред себе си.
Тя се усмихна. И намигна.
На мъжа отсреща.
Той беше цялото съвършенство. Изкуство, за което всяка четка или длето биха ревнували.
Получи усмивка.
Отстъпи крачка назад и се обърна, махайки незабелязано с ръка в китката, незнайно на кого надолу и настрани.
Той все още усещаше топлината, която изъчваха устните ѝ.
Мравки се разхождаха по мускулите му от хълбоците до глезените в непрестанен галоп.
Третият ги обожаваше.
Изпрати я с поглед за секунди, защото нямаше търпение да докосва.
И хиляди мравки се спускта от раменете в дланите му.
Скулите му сами се отпускаха...
Тя затвори очи и продължи тихо към стълбището.
Чакаше я твърде много работа...