Завъртях го живота
Поставих го в точка начална
Цикъл завърши
И пак съм там, откъдето някога тръгнах.
Този път имам основа,
Моята, ничия друга.
Питам се, какво не успях,
Може би ежедневието по-пълно
Трябваше да бъде
Да има повече пъстрота
за да се връщам назад по линията на спомените
Повече прегръдки да знаеха
Моите деца.
Празна дума не съм оставила
Изреченото носи мисъл и сърце,
Била съм достатъчно с вързани кънки
В леда,
Даже понякога без обувки
Съм стъпвала с боси крака.
В студа тялото губи грациозността
Балерината е скована,
Но духът става по-плътен.
Не знам,
Може би наша задача е,
Именно духа си да превърнем в материя.
Сливането между тяло, душа и ума
е болезнен процес.
Прави те мъдър.
Самотно е,
Но е път, който ти принадлежи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар