И същността ти винаги ще изплува, и в хубаво, и в лошо, и в натовареност, и в копнеж, и в недоимък, и в охолство. Тогава я сграбчи и отнеси в гнездо, което можеш да свиеш сама. Той непременно ще дойде. А ако не, ти имаш своята същност. На птица.
Как може толкова години да копнея по човек, носещ име от 5 букви. И денем, и нощем, и наяве, и на сън. Превръщах се в птица, летях, прекосявах морета от рапица, бях приятелка на вятъра и галеница на слънцето, разоравах ниви, сеех семена, прегръщах цветя и ливади...
Разтварях се в тюркоаза на морето, за да може неговите вълни да нашепват на брега твоето име.
А ти, мой пристане, така и не разбра... Или просто се страхуваш, или просто не знаеш какво да ме правиш, или просто...
Телата ни в този свят нямат значение, нито разстоянието, когато душите ни се познават от хиляда години. Да, хиляда, години.
Потъни дълбоко в себе си, ти ги умееш тези неща. За да видиш защо съм те припознала...
Пак се разхождам на тази земя сама. Сякаш изпълнявам своята собствена прокоба да бъда далеч от теб и да не мога да те докосвам. Смелостта ми е силна, хиляди пъти съм отсядала близо до тебе и съм усещала дъха ти сякаш на живо, но твоята прозорливост ми се губи...
Ти си най-вярната муза, която може да имам, а така бих искала просто като птица да се сгуша в теб. Уморяват се крилете ми, но ще летя докато ме има!
Няма коментари:
Публикуване на коментар