Моите нощи не са тихи,
или поне не отстрани.
Знаеш ли,
Ще си пусна още по-дълги коси,
За да скрия от тебе огъня.
Ще ти оставя да се насладиш само с очи,
Ще те оставя да се гърчиш в копнеж
По тяло, което не можеш да видиш.
Не, скъпи мой,
Нейното гладко лице,
Не може да приюти
Твоя демон.
Защото той ми принадлежи.
Обещавам ти,
Ще бъдем облечени само
в моите коси...
Аз не виждам,
Нито пък ти,
Остарели сме малко,
Но едни сетива,
Пътнико,
Се заменят със други.
Моите нощи не са тихи,
Никак дори.
Потопи се в леглото ми
Кожата ми леко докосни,
Чуваш ли я стихията?!
Отключи.
Обещавам ти ще бъдем облечени
само в моите коси,
Докосни ме отново,
Този път устните си в моите впий
И се слей така
Както не си могъл досега.
Тихо!
Чуваш ли я нея стихията,
Как омазва те сладко в греха?!
Ти го обичаш,
Него, дявола,
въпреки че си син на светлина.
Да ти обещая нощи тихи?!
Добре.
Само за миг,
За да си спомниш,
Че не съм дете.
Водя те,
Събуди се
С мен си само за това.
Моите нощи никак не са тихи
Нищо, че вече не чувам,
Нищо, че в тъмното със зеници не виждам,
Аз имам други сетива
И те улавям
На километри.
Моите нощи не са тихи,
Само ти би го разбрал.
И това, мили мой,
Си има цена -
Твоята блудна душа!
Няма коментари:
Публикуване на коментар