Като мъгла

Аз съм жената, 

Чието име отказваш да изречеш.

Аз съм жената,

Която само насън можеш да пропъдиш.

Аз съм жената,

С която би говорил часове,

Само не и когато си честен със себе си.

Аз съм жената, която не би понесъл събота вечер,

Но за която копнееш нощем без да разбереш.

Аз съм тази чието лице не искаш да запомниш,

Но помниш, 

Топлината на тялото ми.

Него нощем прегръщаш,

За да може

Денем умът ти по друга,

Компнежа да пали.

Грешна е схемата, драги,

Не разбра ли?

Обърни,

И се опитай

Моето име да кажеш,

Нощем нейното тяло да прегърнеш,

Денем с мен да говориш,

А нощем нейната подкрепа да търсиш...

Видя ли?

Аз съм жената, от която не се интересуваш,

Доста е сложно нали,

Как от безименно тяло

Подемна връзка да създадеш.

Красиво е моето име

И ти приляга,

Но звуковете със устни трябва да пресъздадеш,

Иначе облакът -

Аз -

Като мъгла

Би се разсеял...