Тихо.
Чуваш ли я думата?
Как се е покатерила на ухото ти
Как наднича над рамото ти...
Тя е палава и игрива
Тук я има, и на още хиляда места.
Можеш ли да я уловиш?
Не тя е тази, която те хваща...
Знаеш ли как съм подчинена на думите?!
Те са демон, на който принадлежа.
Няма слънце, което би могло да ги изпепели
Демон - защото денем дълбоко са потънали
Дълбоко, дълбоко, дълбоко, до болка в костния мозък
До забрава на моята същност.
Ти знаеш ли какво е демони да плачат,
Да те молят, да се увличат,
да ти се влачат в краката,
да ги пуснеш
денем да тичат,
денем в птици да се превърнат...
Ти знаеш ли, знаеш ли, как демонът силно ридае,
когато от тръпка кръвта му в съсирек отдавна се превръща...
Заключи го!
Убий го!
Унищожи го!
Барем, твоята душа започне да ридае от пустота,
В която ангела свой в мъртъв демон превърна...
Няма коментари:
Публикуване на коментар