30.11.20

Празни очи...

 "Няма да говорим. Не искам да говоря с теб."

Знаех го.


Хубаво е, когато има категоричност и яснота.

Не е като денят да не се познава от утрото.

Пренебрегнал си собствения си вътрешен свят, защото обстоятелствата са затрудняващи и трудно би очаквал друго стечение.

Нещата са ти били ясни. Но все пак си таял очаквания...

Очакванията са най-страшната динена кора, която можем да си подложим сами.

Те се прокрадват дори и да ги изтласкваме.

Но не се обвинявай, че си се надявал.

Понякога другият усложнява нещата, защото изпраща противоречиви сигнали.


Един умен човек бе казал, че любовта не се търси или я срещаш или не.

Това е истината.

Другата истина, на друг умен човек е: ако между теб и друг човек има разстояние от 10 крачки, направи към него точно 5, не повече. Ако той не измине половината път към теб, не е твоят човек.


Амин.

Явно си имам някаква карма, която нося от минал живот.

Трябва да я приема...

Разбира се, тъжна съм...

Животът без емоции, не е живот: по-добре да не е пълен, но в никакъв случай не бива да е празен...

Няма коментари:

Translate

LinkWithin

Related Posts with Thumbnails