Когато не си сигурен в отстрещната страна, подходи с търпение, дай време - нито много, нито малко. Изчакай ситуация.
Опитът ми говори, че за всяко форсиране, после плащаш висока цена. Продължавай да дишаш с твоето темпо, не изменяй на себе си и своите ценности, не пренебрегвай твоите потребности. Без да ги търсиш с шум по врата, която не се знае дали е отключена за теб, отстъпи крачка назад. Изчакай. Колкото и да те напряга, колкото дори да боли - изчакай! Ти си там и това е важното. Там, където сърцето ти е познало, че може да бъде, но не очаквай непременно тази врата да се отвори за теб.
Понякога най-верните отговори получаваме в изчакването. Защото даваш избор. Избор, който е правото на всяко сърце да направи. И това зад отстрашната врата...
Ако вратата се отвори - бъди щастлив и се наслаждавай на миговете споделено щастие.
Ако не - потъжи и успокой сърцето си.
После засади семе.
То ще даде растение, цвят и плод.
Този, който се спред под твоето дърво, привлечен от твоя плод, ще го познаеш.
Дай му свежест и живителния сок, които си събирал толкова време...
П.С. Не го прахосвай за други!
Няма коментари:
Публикуване на коментар