Ще ви споделя три съня. И трите "появили" се в мирно време. Преди 2 до 4 години. Не помня точно времето им, дори не съм сигурна за последователността им. По-точно не мога да определя кой е първият от първите два, третият е последен със сигурност.
Сън 1
От прозореца си на висок етаж на хълм отсреща виждам църква. Бяла църква. С бляскави златни кубета. Артитектурният облик на църкавата е сходен на по-северо-източните, отколкото на типично българските. Църквате е в скеле. По-скоро се строи, отколкото се реставрира.
Сградата е заплашена. Вече не си спомням с точност дали беше покосена в съня ми.
Аз гледам през очите на мъж на средна възраст. По-скоро баща.
Който се обръща към сина си, приблизително на възрастта на малкия ми син, около 10.
Тук се размива фокуса на вижданото, нали знаете как е в сънищата, и сякаш вече виждам нещата извън действащите лица.
Големият се обръща към момчето и казва:
- Време е.
Със смирение. И някакво странно усещане за очакваност и подготвеност на психиката, да слязат и да се крият в подземия...
Събудих се.
Сън 2
Гледам от високо. Виждам лека диагонално магазина отсреща. Виждам как прибягват тъмни две три фигури. Няма други хора. Пусто е и е сивкаво. Някак гладно.
Това са набези за храна.
Някъде се чуват изстрели.
Ракурсът се изменя.
От високо, от прозореца ми се развява българския трибагреник.
Губи ми се някакъв кратък фон, преди събуждането.
Сън 3
Крия се. Някъде по външната част на жилищен висок блок от комплекс. Наоколо е разруха, не съвсем, но не е картина от мирен град. Усеща се глад и мизерия. И преди всичко страх.
Виждам как се спуска странна модерна машина. Не е танк. Доста по-напреднала технология е. Мени точката на тежестта си. Няма да я поисвам повече, макар че бих могла.
Докато изпитвам страх от приближаването ѝ и надежда, че може да не ме е засякъл радарът ѝ, тя ме отминава. Всъщност, не преследва мен. Гони някаква друга по-сериозна цел. Притежателите на машината не са ми доброжелатели. Не знам дали тя е от този свят или най-малкото от това време.
Събудих се.
Не знам какво е формирало тези сънища. Не откривам фактори, които да са ги провокирали към момента. Вероятно един психоаналитик би успял.
Те са като изпратени.
Може да е шизофренично, но винаги съм смятала, че в сънищата са кодирани послания. Не знам откъде се пръкнаха тези послания. И не ме и вълнува.
Мозъкът ни е страшна машина, която още не познаваме...
Нека си останат само сънища, а не предчувствия!
Да им се не видят и тета, алфа и бета вълните...
Няма коментари:
Публикуване на коментар