И идва момент, в който у теб настъпва прелом и си готов да напуснеш. Този момент не зависи от другия. Зависи само от теб и отделянето ти от плоскостта, в която се движиш с него. Това не е моментно осъзнаване, не е рязко събуждане, нито ситуация, в която прозиращ истинската същност на човека отсреща. Това е толкова естествен ход, когато си нота със собствена мелодия. Просто се отделяш и правиш нова песен, нова пиеса и оставяш старата плоча да се върти там, където е застопорена тя. Няма нищо по-тъжно от музика, която не те изпълва, а слушаш, а някои мелодии са бедни не заради богатството на тонове, а затова, че не ти говорят.
Няма нищо по-хубаво да свириш с някого в синхрон. Или дори да свириш сам, но да изпитваш импулсите на живота във всяко нервно окончание, което носиш...
Днес свиря на арфа. Тя е много специален инструмент...
Няма коментари:
Публикуване на коментар