Не трябва да забравям!
Тъкмо оставих сина си в училището и в двора ме налетя онова малко русо хлапе, с което почти всеки следобед си говорим кога ще го вземе баща му.
Той всеки път ме пита за кого съм и кога ще дойде баща му.
На мен нито веднъж не ми омръзна да му отговарям.
Когато говорим, имам цялото спокойствие и търпение на света.
Времето сякаш спира и тече само един поток енергия.
Оградата не ни пречи.
Тази сутрин получих летяща прегръдка от него.
Не мога да сравня великолепието на усещането с друго, изключително специално и различно е!
Няма коментари:
Публикуване на коментар