Странно е как тъгата прави толкова бързо връзка с най-дълбокото ми мен.
Приличам на ябълка, тръгваща да загнива, за да даде път на дръвчето от нея.
Чувствам се най аз, и правя това, което най-обичам, отнасям се в светове и измерения, които мога само аз да съзра. Не ми трябва друг, нито някаква форма ми е нужна...
Но и болката, идваща от страданието, е силно непоносима.
Не в сърцето -
То така научило се е да се справя.
Да се откажа от чувството ме откъсва една педя от земята,
до степен почти да не мога да вървя.
Месец се уча да ходя отново.
Когато си загубил един път живот,
Краката непременно ще ти напомнят за болката,
щом не са спрели още да вървят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар