Месец май се оформя като труден месец. А толкова го обичах.
Винаги през май ме навестяваше от ученическа възраст муза в широкопола роба от розов вишнев цвят.
В май беше Гергьовден, имахме два рождени семейни дни.
Днес именият ден е пуст, рождения ден го отбелязвам само на ум,
Появи се и погребение.
И сърцето ми тръпне.
Не, не тъна в печал.
Нито съм сложила върху лицето си черен воал.
Просто казвам, че сърцето ми остава на дупки.
От моите рани извира само на снопове светлина -
Аз съм стълбът, който носи други!
И разпилявам тежките поли от сочен черешов плод.
Танцьорката в мен все така вилнее и не се спира.
Само от време на време
Притаява дъх,
За да рече безмълвно
На вселената
"Аз продължам да съм с теб!"
Няма коментари:
Публикуване на коментар