До мен

Не би ли искал да надникнеш в дома ми?

Да познаеш кое е любимото ми място във него.

Вероятно ще видиш чашата,

От която ежедневно отпивам кафе

И повърхностите, на които най-често времето си отдавам.

Не би ли искал да влезеш в дома ми?

Тихо стъпвайки по боси крака

Очите ти вероятно веднага

Ще хванат небесната синева.

Не би ли искал да слееш своя поглед

Във нея

Устремен във върховете напред,

Където се крие величествената Рила.

Не би ли искал да се подпреш пред терасата

И спреш ласкаво очи

В стара керамика

В тюркоазено-жълто,

Изпочупена от слънцето 

И пътя до мен...

Не би ли искал да се приютиш в мен,

Макар и за мъничко

Преди да се върнеш надолу по стълбите...