Странно е. Толкова ме беше страх от този период, а го наближавам с усмивка.
Несъзнателно почти изчиствам всичко излишно.
Не се обръщам към миналото, нито го загърбвам.
Чувствам се като Икар, но крилете ми нито са залепени, нито невроден товар.
Невидими са, но чувствам мускулите, които свързват гръдния ми кош с тях.
От ядката под сърцето ми прокълна дърво.
Аз съм най-митичното създание в този свят!
Няма коментари:
Публикуване на коментар