Малко момиче плаче. Болката й се предава по въздуха от гласните струни и завладява околното пространство. Няма жива душа, която да не изпита състрадание.
Тя плаче без свян, с пълно гърло, като аларма.
Заповядваща даже, протестираща дори срещу изненадата на неприятното.
Точно така.
Майка й я гушна и точно след минута гласът й е останал в друга вселена.
Жалостта напълни очите ми, готови да заплачат.
Не съм сигурна дали заради нея или друго момиче.
Другото момиче, което бе научено идеално да мълчи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар