Не съм сигурна, че заглавието е точно. Възможно е да го коригирам по-нататък.
Темата за обучението на децата ме вълнува. Имам син. И мога да кажа, че това дете досега в живота ми е най-силният фактор за личностно развитие, което не е престанало от раждането му преди осем години.
Да учиш с децата по принцип е предизвикателство, освен че може да бъде просто досадно задължение. Последното като родители е забранено да изпитваме, тъй като "биметалните пластинки" в главиците на наследниците ни веднага биха регистрирали, че има нещо нередно в насърчаването им да учат от наша страна и времето, което отделят за такова.
Заниманията със сина ми продължават от години, като тръгвайки в първи клас бях принудена далеч по-сериозно да планирам и осъществявам процеса на учена с него.
Наличните проблеми, свързани с усвояването на знания от него ми налага да търся възможно най-ефективните форми, за да получа желания ефект.
Касае се не само до намирането на подходи. Пътят да учиш детето си е доста дълъг и изморителен. Първо, налага ти си да се откажеш от умората. За нежеланието, вече споменах - то следва да бъде изтръгнато още в зародиш.
При ученето с детето, особено предвид несъвършенствата на образователната ни система, се налага да бъдеш постоянен, системен и методичен, иначе губиш нишката на полезността от заниманието.
Определения, които много повече пасват на учителската професия...
Докато през първата година хвърлих доста усилия да уча детето си да учи, работи, да решава задачи... През втората ми се налага да надскачам още...
Материалът сам по себе си е неразбираем за децата, чужд, неясен, абстрактен... Той не създава умения. Уви, не създава и памет. Просто въвежда понятия. Връзки липсват. И натрупва дефицити. Обемът, който се налага да усвоят децата, задълбочава дефицитните състояния.
В резултат у тях се губи желанието за работа. Нещо повече, както у сина ми, който изпитва трудности, се изгражда съпротива към ученето.
През последната половин година ми се налага да развивам способност как да залагам у него развитие на умения. Процесът е енергоемък, но удовлетворяващ когато улавяш напредък, а такъв няма как да няма - защото ако дадено умение не се получи чрез един метод, се използва втори или се измисля трети, четвърти метод, само и само да проработи и детето разбере.
И тъй като днес, поне за втори или трети път, усетих как след заниманието, въпреки изразходваната енергия и сили, у него има изпитване на удовлетворение, се запитах на какво точно се дължи този контраст в поведението му след в сравнение с началото на "ученето"...
От какво всъщност имат нужда децата, за да учат?
Отделих време. Няколко часа, безспорно.
Времето е фиксирано.
Два предмета не повече.
"Преподава" се доста твърдо.
Преподаването е със завидна стабилност. Без да се губи контакт с детето, напротив то участва впроцеса на даване на инструкции.
Детето се опира на тази стабилност и увереност на възрастния да предаде материала и стъпките за изграждането на необходимите умения. То оценява помощта, която му се оказва и е благодарно за възможността да опита само, и му се помогне там където не му достига.
Това е може би първото правило за ефективно учене с детето - да създаваме стабилност, на която да се обляга то при ученето.
Убедеността в познаването на материала създава второто условие - на доверие.
Естествено, заниманията изискват много добра организираност и ясното, за лидерската позиция на "учителя" в процеса на учене.
Мисля си, че без тези три-четири условия - не само позитивно отношение към ученето, но и ефективност от него не би могла да се получи.
Така че бъдете стабилни, бъдете опората, от която детето се нуждае, за да стъпи, се изправи и развива, бъдете организирани, за да няма усещане за губене на време у него, най-малкото, не предавайте авторитета си, като му позволявате прекалено много да избира в час - Вие сте учителят, създавайте доверие - детето оценява усилията Ви да напарвите учебния материал достъпен за него, използвайки работещи техники за усвояване и развиване на конкретни умения. Поздравявайте при справянето му със задача, но и коригирайте там където е необходимо, за да не се създава илюзорна представа за безпогрешност и ... Непременно възпитавайте у него качеството да приема и поправя грешките си, това ще го развива много повече отколкото отличието.
Няма коментари:
Публикуване на коментар