Тъга

Днес съм толкова счупена

Хиляди парчета от мен са се разпилели

Разхвърчали

Като динамит, като барут, като силна струя вода под налягане

в нищото...

Днес съм толкова счупена

Като крехко дърво

Едва протегнало клони към слънцето

Скършил го някой небрежно на две

Днес съм толкова счупена

Като огледало

В което земята не може да види небе

Толкова счупена...

На парчета, потънали в пясъка,

Сякаш никога несъществували в цяло.

Няма лепило

Няма и клей

Няма бъдеще

Няма и край

Като равна плоскост без начало в сив хоризонт

Като жълта пустиня в жарък пясък

Като стяг на полюса

Като студ

Там където хиляди смъртта са намерили...

Би ми се искало да мога скали да изкачвам

В мраз

В пек

На слънце

и нощем

Би ми се искало в най-дъбоки

Бездънни пещери тип пропасти

да пропадам

Би ми се искало да летя в космоса между система и друга

би ми се искало просто звън да не чувам

би ми се искало...

Не

Не

Не мога така

Хайде

хиляди мои парчета

От пясъка възкреснете

Светлината съберете

Дървото съживете

Без значение дали

Съм и колко съм счупена

Него трябва да го бъде

Той трябва да расте...

Днес съм толкова счупена

Като неродена мома без сърце...