Защо хората търсим другия?
Защо търсим друг човек, за да бъдем себе си под един покрив?
За да можем да дишаме един въздух?
За да споделяме самотата?
За да можем да изпадаме в екстаз
Или някой да ни подаде чаша вода за хапче преди сън?
За да създадем поколение?
За да се смеем на един филм?
Или да се караме кой пръв ще влезе в банята сутрин?
За какво ти е другият?
За да се разтовариш от токсини?
За да склониш глава на нечие рамо?
За да се скараш за собствена грешка,
Понесъл тежестта на самотата
И заключил се зад фалшив перфекционизъм?
За да бъдеш с някого?
Да може да облечете дрехи в еднакъв стил?
Да се напиете заедно?
Или да посвирите заедно на пиано?
За да изневериш
И за да има кой да ти прости
И да те приеме такъв какъвто си?
Защо ти е другият?
За да се вглеждаш в нечии очи
Когато ти се иска да забиеш нокти в плътта му
Защото те измъчва страст да се раздаваш
И после да искаш признание?
А ти помниш ли кой беше?
Или се изгуби някъде на 23?
Ще може ли някога да целуваш кожата ми?
За да излижа аз твоята така,
Както някога е правила майка на рожбата си?
Докога ще се обличаш в илюзии?
И няма ли да престанеш да ми звъниш?
Защо просто не ми се обадиш
И ми кажеш "Липсваш ми"? или "Искам те"
Толкова ли е трудно
Един път да се превърнеш на глупак
И изграеш детето във себе си?
А аз дали бих ти признала?
Не зная
Дали бих ти признала,
Че дъхът си бих стаила да чуя
Твоя?
А ти как би постъпил
Ако ти позвъня
И ти кажа: "Ела"
Но не там в твоята страна
Ела тук
На моята сцена
Аз ще играя
А ти ще дирижираш,
Става ли така?
Макар че друго желая
Ти знаеш ли?
С теб да се слея в едно
Също с ума
И душата
И духа
Може би само чувствата липсват
В тази пиеса
Другото го играем
Без цена
Но със плащане ясно
Ти разбра ли?
Или се надяваш, че тази игра
Ще мине така безболезнено?
Забрави!
Слез на земята и слушай сърцето си
Умът ти греши
Всяка депресия е резултат не на ума
А на сърцето
Разбери
И сърцето със ум се не пази
Нито с мечти
А само с прегръдки
И болезнени истини!
Приеми
Своята истинска същност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар