Битува една приказка, че разведената (общо казано) жена е като пресъхнал кладенец, от който втори няма как да пие.
Не успявам да пресъздам точните думи, с които ми бе предадена. Игнорирала съм казаното в зародиш и не го помня.
Това е мъжка приказка. На някои. Вероятно пренасяна от десетилетия. Но не и от столетия. Защото от библейки времена и жени, и мъже са оставали вдовци и са се взимали повторно, да речем. Да, целта е била оцеляване. Но невинаги. Преди всичко е било да имаш другар.
Гнила ябълка била жената с разбито семейство - каза го мъж, наближаващ 50-те и вярващ в Бога, търсещ своята избранница, живял с две, но нестигнал до брак, защото не го чувствал да се получи...
Има две категории гнили ябълки, ще кажа аз.
Втората е тази, която от стоене започва да гние отвътре - гледаш я отвън бляскава, а като отхапеш от нея устата ти се пълни с горчилка, не става за ядене. Семето на тази гнила ябълка за разлика от първата не дава и дръвче.
И, още нещо, момичета, не забравяйте, че печените ябълки по своята същност са също гнили ябълки, но те са десерт! Кой е луд да отказва десерт?!
Ще поясня и още нещо, жена без мъж, но с деца не е сама, тя е семейна, и настина не е кладенец, още повече съд, защото е Извор!
Няма коментари:
Публикуване на коментар