Харесва ми, когато мога да нося миризмата от докосванията с теб.
Харесва ми илюзията, сякаш през деня си със мен.
Сърцето ми бие спокойно и кръвта ми пулсира във кръг.
Усмихвам се тихо на моите мисли, били те неконкретни.
Зимата със теб започвам да обичам
Така бързо се опаковам и занасям частица от теб във дома си
Знам, нашето е нещо временно като цвят във река
От някаква древна приказка
Но истинско
Такова каквото е,
Надявам се без лъжа.
Целувам челото ти за минута, така както си свикнал,
Нали само него имам и тялото ти, но не и твоите устни.
Пак наум се вглеждам в твоите странни очи - бездна,
Които ме носят някъде към забравено минало.
Погалвам страните ти,
Отново проследявам нетипичния профил,
Играя си с пръсти по твоята кожа.
Аз имам повече, отколкото даваш,
Но това няма как да разбереш...
Няма коментари:
Публикуване на коментар