Няма човек, на който да не му се е случило да не бъде с разбито сърце в даден момент. Сърцето ни може да е разбито не само заради интимна половинка, това може да се случи заради предателство на приятел, отнемане на проект, в който е вложена цялата ни същност, несправедливост, лишаване от корени...
Всеки има свой капацитет на поносимост на болка. Зависи и от характера ѝ, понякога нанизът от събития води до преливане на чашата, друг път е достатъчен един случай.
Животът обаче иска от нас да сме постоянно функционални и позволим ли си депресия се обричаме задълго да изпаднем от стандартите, които сме приели за себе си.
Развиването на устойчивост е водещо качество в съвременното привидно неагресивно общество.
Това, което мога да споделя от личен характер е, че устойчивостта също е нож с две остриета и понякога това да си позволим да се отпуснем за малко има много по-благоприятно въздействие за бързото ни възстановяване отколкото, ако се впуснем в свръхангажираност.
Разбира се, различно стоят нещата, ако човек се радва на подкрепата на близки. Но доколкото имам наблюдения и усет не подкрепата от други е тази, която ни изправя на крака. Помощта на другите е ефективна за мен само, ако засяга второстепенните неща. Например да можеш да оставиш децата за седмица на някого, за да имаш възможност да си поговориш насаме с морето ;)
Ще подам няколко стъпки за начално стабилизиране, които ми помагат. Открия ли други ще споделя.
Това ми напомня далечната година, когато поради ред обстоятелства точно на прага на активния ми живот се оказах в една от най-тежките си депресии. Нямах рамото, което да ме тласне напред в живота, даже се получи малко обратното. Най-лошото е, че нямаше на кого да споделя нещата, които ме измъчваха, а по своята същност те бяха травмиращи, не просто резултат от капризи.
В края на краищата помогнах си сама. Създадох си бележки с напътствания на табло. Измъкнах се доста сполучливо и ефектът ме държа до след 13 години :)
В есента на живота може да се окаже малко по-трудно, защото в живота си, освен хубавите моменти си натрупал и доста мизерии, които трябва да предъвчеш. Защото животът ти търпи преосмисляне, пренастройка и налага да актуализираш пътя си. Или просто защото заради ролите и ангажиментите, които трябва да изпълняваш ти идва много, оставят те без време да бъде себе си. Или просто защото ежедневно трябва да се справяш с проблем, чието разрешаване изисква години методични и системни занимания...
Какво да направиш в моментите на прегряване, заради раздяла?
1. Първо, направи всичко възможно да останеш за известно време сам.
2. Дишай. Не забравяй да дишаш. Дишай съзнателно винаги, когато можеш. Съсредоточавай се на вдишването и издишването. Така между 5 и 10 мин.
3. "Тегли майната" на всичко и всички, които те ядосват на ум. Това освобождава дори и реално да не си им "теглил майната". ;)
4. Задай си цели. И започни да правиш планове. Нека бъдат реалистични и пристъпи към тях в кратък срок.
5. Излизай навън. Позволи на слънцето да те докосва.
6. Остави вятърът да те надуха. Ако трябва скочи с парашут!
7. Планирай пътуване. Дори, ако е само за 3 дни - тръгни.
8. Танцувай. Ако не намериш място - пусни си музика у дома и изиграй един стрийптийз.
9. Откажи се от токсични хора.
10. И потърси своите!
11. Бъди активен! Не превръщай нуждата от почивка в началото в стил на живот занататък.
12. Продължавай да обичаш. Първо себе си!
13. Научи се да свириш на музикален инструмент. Ако вече можеш, научи се да рисуваш.
14. Целуни любим човек по челото.
15. И продължи да бъдеш!
16. И имай, доверие на Вселената. Тя знае какво прави ;)
Няма коментари:
Публикуване на коментар