Времето ни е преброено.
Суетим се в безмислени грижи,
Суетим се в безсмислени спорове,
Проявяваме тъжни капризи
Спрямо другите
Сякаш сме богове.
Суетим се
Без в очите да се гледаме
Сякаш сме слепци
През нощта сложили
Затъмнени очила.
Толкова ли е много
Да докоснеш някого
С нежност
Защото душата си му прозрял
Защото своята в шепа подаваш?
Толкова ли е много
Твойто сърце
Във синхрон
Да тупти с друго?
Топлината е толкова
Преходна
Нея я няма
Когато пръстта те прегърне.
Толкова ли е много...
Да обичаш
Когато всичко за това ти е дадено?
Днес си отиде приятел
Вчера друг
Среброто в косите
Настоява бързичко да преценяваш
Защото, дните ти, приятелю мой,
Са преброени също като моите...
Няма коментари:
Публикуване на коментар