- Не се влюбвай. Няма смисъл. Не ти трябва човек като мен.
Тя беше наясно, че действително няма смисъл.
- Изживей си го - беше ѝ казал някой.
Да, може би, си заслужаваше изживяването, защото винаги има нещо, което трябва да научиш.
Научих.
Много неща разбрах.
Благодарна съм.
Много пъти се питах как можеш да потушиш зареждащи се силни емоции. Уви, аз мога. На това ме е научил животът от малка. Не го искам.
Избрах себе си.
Емоциите бяха впримчени и прибрани.
Но там, където потиснеш огъня, не е казано, че той ще загасне.
Огънят се превърна в тлеещ въглен. Готов да опари всеки, който го докосне. -
Всеки... - добре е да се помисли върху това. -
Появиха се чувства -
Защото нормално е емоциите да прераснат в чувства.
Нито силни, нито слаби...
Достатъчни, колкото да чувстваш близост, без това да те осакатява.
- Все още ли твърдиш, че няма смисъл да се влюбвам?
Видя резултата - не е твоят.
Но определено е моят. До когато реша.
В тази игра няма ред,
След това не чакай от мен - "Ти си!"...
Сам пожела да овладея емоциите -
Там наистина съм добра.
Няма коментари:
Публикуване на коментар