Странен ден е днес. Първо, боли ме глава. Отново. За поред ден. От месец и повече така.
Събудих се рано. Имаше ли пет? Което ми даде достатъчно светли часове време само за мен, спокойно да свърша неща, които оставям за перманентно после.
Денят е на сестра ми.
Поне пет пъти мислите ми се пресекоха с нея по непланирани пътища.
Много време мина.
Животът ми щеше да бъде в много аспекти различен, ако тя не си бе отишла.
Сега чертая проекции.
По-скоро отварям сетивата си да проследя проекции. От десетина дни се опитват да се върнат разни младежки влечения към минералотерапия, астрология, нумерология. Вероятно завършвам някакъв цикъл. Харесва ми този начин на почивка - в него има всичко: цифри, цветове, елементи, линии, стълбища, фигури, образи, абстрактно мислене, аналичност, логика, дори музика... Като 3D пъзел е, като разчитане на програма. Човек трябва да използва третото си око като го носи, нали, и не допуска блокажи ;) Наречете го 6 чувство - няма значение, от време на време трябва да се откъснеш от времето сега.
Главата ме отпусна.
Вчера толкова спонтанно си заложих карти на живота за след година. Прекрасно е да знаеш какво искаш да правиш. За първи път залагам на развитието на удоволствието, в комбинация с развиване на сетива, умения и потапяне в нови светове.
Пожелавам си да бъде!
Никога не забравяйте, че в най-тъжните ни моменти да проявим гъвкавост на мисленето е най-сериозната ни застраховка за щастие.
Вярвам, че след това всичко ще се нареди от само себе си :)
Залагайте си цели,
За себе си,
Лични!
Любовта ще я търся после.
Всъщност, дори няма да я чакам.
Ако кацне, кацне.
Ако не, сърцето ми е шестица.
☼
Няма коментари:
Публикуване на коментар