Вечер и нощем щурците се надпреварват в свирни. Сутрин - кукувици телеграфно предават информация от всички посоки. Наблизо за секунди се чува как кълвач забива клюна си в стара кора. Лястовиците вече млъкнаха, събраха се, преброиха се... Толкова много шумове. Само морето не чувам. Тихо е. Смълчано. Отстъпва на вятъра, заиграл се с листа и шума в короните на дърветата. Миг пауза: хем, ти се тръгва, хем, не ти се иска да пуснеш лятото. И с времето е така. Седи и чака. На изпроводяк.
Няма коментари:
Публикуване на коментар